Христофор Жефарович

Христофор Жефарович е български зограф, гравьор, писател и поет, деец на илиризма.

Роден е през 1690 г. в град Дойран, Македония.

Произхожда от свещенически род и самият става монах. Странстващ калугер, доста начетен и просветен, Жефарович рисува и търгува с книги, икони и църковна утвар. Изработва икони, фрески и щампи. Първото запазено негово произведение са стенописите в храмовете на манастирите Боджани във Войводина и Шиклош. Негово дело са и иконостасните икони в църквата "Свети Николай" в Кожани. След 1740 г. започва да се занимава изключително с гравюра на мед и илюстриране на книги.

Най-значимото му творение е книгата му "Стематография", представляваща албум с гравюри на мед, с графики и текст. Издадена е с помощта на сръбския патриарх Арсений IV през 1741 г. В нея са включени образи на редица български и сръбски владетели и светци. Освен това са отпечатани и гербовете на 56 страни със съответните пояснения към тях в стихотворна форма. Интересен е българскията герб - разярен лъв с корона на главата, от който е пресътворен държавният герб на България.

Жефарович е автор и на книгата с църковно съдържание "Поучение святителское к новопоставленному йерею", както и на два учебника - буквар и граматика, а също и на "Описание светаго божия града Йерусалима".

Умира на 18 септември 1753 г. в Москва.