Георги Живков

Георги Атанасов Живков е български революционер и политик.

Роден е през 1844 г. в Търново.

Завършва класното училище в Търново, след което за кратко учи във Военномедицинското училище в Цариград. След това работи като учител в Търговище, Варна и Русе. Взима участие в Търновското въстание, вдигнато от Хаджи Ставри през 1862 г. и в организирането на чети в края на 60-те години. Участва и в Априлското въстание, и в Сръбско-турската война през 1876 г.

След Освобождението Георги Живков се включва активно в Либералната партия и заема отговорни административни длъжности. Той е първи кмет на Търново, окръжен управител на София, директор на Варненската девическа гимназия, окръжен училищен инспектор. През 1885 г. е председател на Варненската книжовна дружина, която е първообраз на библиотеката в града.

Като съратник на Стамболов се включва в редовете на Народната либерална партия. Депутат е в пет парламента, председател е на три, като от 1 ноември 1886 до 2 август 1887 г. е и регент на страната. Сред приносите му като парламентарен шеф е гласуването на Избирателния закон.

От 1887 до 1893 г. Живков е министър на народното просвещение в правителството на Стефан Стамболов. През този период е основан Висшият педагогически курс, днес Софийски университет "Свети Климент Охридски“, и е приет Закон за народното просвещение. По негово време започва да се издава Сборник за народни умотворения, в първите три тома на който се печата Вазовия шедьовър "Под игото". За кратко през 1890 г. изпълнява длъжността министър на финансите.

Умира на 6 май 1899 г.