Класация
Янко Забунов
За да видите изображението в максимален размер кликнете върху снимката.
Янко Станков Забунов е български политик, идеолог и организатор на земеделското движение в България.
Рoден е на 12 юни 1869 г. в село Момина църква, Бургаско.
Завършва началното си образование в Сливен, а след това Садовското земеделско училище. Става селски учител за две години, а след това е общински земеделски надзирател в Сливен. През 1890-1892 г. следва агрономство и винарство в Австрия. Става учител във винарската изба в Сливен и неин директор. Управител на държавните лозя при Евксиноградския дворец и директор на Плевенското винарско училище, земеделски надзирател при Окръжния съвет Плевен.
От 10 януари 1894 г. издава в. "Орало", от което излизат шест броя. През септември 1899 г. става редактор на в. "Земеделска защита" и напуска държавната служба като се отдава изцяло на земеделското движение.
На Учредителния конгрес на Българския земеделски съюз в Плевен е избран за председател на Централния Управителен Комитет. На II конгрес в София, подкрепян от неговото крило, Янко Забунов е против политизирането на съюза. Участва в изборите за XI- во Обикновено народно събрание през 1901 г. и печели 22 мандата. Депутат в XI ОНС и XII ОНС. На III конгрес на БЗС в София организацията се преименува в Български земеделски народен съюз и е обявен за политико-икономическа организация. На IV конгрес на БЗНС за нов председател на БЗНС е избран Димитър Драгиев, а Янко Забунов се оттегля от активна политическа дейност и се връща на поста директор на Плевенското винарско училище. На 1 януари 1909 г. училището е затворено, а той е уволнен без право на пенсия и става държавен агроном в Плевен.
Забунов защитава идеята, че земеделският съюз трябва да има професионално-просветен характер, но по-късно отстъпва пред политическите амбиции в организацията. Остава в историята на земеделското движение в България като създател и ръководител на организацията.
По идея на Забунов Трифон Зарезан е установен като празник на лозарите. В родното му село Момина църква в знак на признателност има негов паметник.
Умира на 19 декември 1909 година.