Георги Икономов

Георги Поптодоров Икономов е деец на българското национално революционно движение.

 

Роден е на 20 април 1846 г. в град Сливен.

 

Учи в родния си град при прочутия възрожденец, поет и музикант Добри Чинтулов. Работи като железопътен служител в Русе и по Барон-Хиршовата железница. 

 

Установява непосредствен контакт с членовете на русенския революционен комитет, основан от Васил Левски и се включва активно в дейността му. Временно е прехвърлен от комитета в Румъния. След завръщането в България отново е чиновник и маневрист в компанията на барон Хирш по ж. п. линията Харманли-Одрин. Сближава се с телеграфиста и началник на ж. п. станция на гара Белово Тодор Каблешков.

 

През 1875 г. Г. Икономов е определен от БРЦК за войвода на въстаническа чета и е един от главните организатори на Старозагорското въстание, след потушаването на което успява да емигрира в Румъния и влиза в състава на Гюргевския комитет.

 

Завръща се в България покрай Априлското въстание през 1876 г. Определен е за помощник-апостол на Втори – Сливенски революционен окръг. Като делегат участва в събранието на Оборище. Преждевременно развилите се събития го заварват в Панагюрище. Заедно с Панайот Волов командва чета и участва в първите сблъсъци с турците в Стрелча. След погрома на въстанието, преследван от турците, заедно с П. Волов и С. Ангелов, се отправя към Румъния. При Беленския мост (построен от Кольо Фичето) Георги Икономов е ранен и се удавя с останалите в придошлата р. Янтра.

 

Умира на 26 май 1876 г.