Фамилия Карастоянови

Фамилия Карастоянови са основоположници на българската фотография.

 

Творческата династия започва с Никола Карастоянов.

 

През 60-те години на XIX век Никола Карастоянов е собственик на ателие в Самоков и се занимава с книговезство. Изучава занаята в Рилския манастир, отваря книжарница и започва да продава книги, включително такива, които сам е отпечатал с модерната за времето си печатарска преса. Никола се смята за първия български печатар, а неговият син Анастас е дясната му ръка. Заедно издават много значими за времето си издания като "Любословие" - първото българско списание с автор Константин Фотинов.

 

През 1862 г. Анастас Карастоянов заминава за Белград, за да купи букви и материали за семейната печатница. При възникнал бунт в града, той губи всичко закупено, както и парите си. За да събере средсттва за връщането си, започва работа в работилница за печати. По това време се запознава със съименника си Анастас Йованович от Враца, фелдмаршал на княз Михайло Обренович. Това запознанство поставя началото на фотографската съдба на рода. Йованович е успял да закупи и притежава Дагерова камера, създава първите стереоскопски снимки (неговата уникална колекция от 800 фотографии е съхранена и до днес). Той е управител и художник в княжеския дворец в Белград и обучава Анастас Карастоянов в тънкостите на фотографското изкуство и устройството на фотокамерата.

 

Анастас Карастоянов за кратко време усвоява занаята, закупува собствена техника и става придворен фотограф в Белград. При него идва и семейството му - съпругата Виктория и четирите им деца - Анка, Мариола, Иван и Димитър. Синовете започват да помагат на баща си и така фотографията става семеен занаят. Анастас успява да отвори и собствено фотоателие в дома си, който междувременно се превръща в седалище на революционния комитет. Именно там прави снимки на някои от най-известните личности на българското освободително движение – Панайот Хитов, Стефан Караджа, Любен Каравелов, Ангел Кънчев, Ильо Войвода, както и три от седемте фотографии на Васил Левски. Междувременно сръбският княз Михайло Обренович е убит и на Анастас Карастоянов е отнета титлата придворен фотограф. Той обаче прави всичко възможно синовете му да получат европейско образование.

 

Иван Карастоянов специализира фотография във Виена, Париж и Лондон, после минава военно обучение в Белградската артилерийска школа, дори участва като доброволец в Руско-турската война. Димитър Карастоянов също специализира в Париж и Лондон.

 

Фамилията Карастоянови се превръща в емблема на българското фотографско изкуство в Третото българско царство.

 

Анастас и Иван създават и първото ръкописно ръководство по фотография в България, по което трябва да бъдат обучавани български младежи. През 1872 г. Иван се завръща в Самоков и прави фотографски кръжок, в резултат на което двама от обучените младежи започват работа като фотографи в Самоков.

 

След Освобождението семейството се връща в България - първоначално в Свищов, но в последствие се установява в София. Тримата - Анастас, Иван и Димитър създават собствено ателие, което след смъртта на бащата е известно като ателието на "Братя Карастоянови". По-късно двамата братя се разделят и създават собствени ателиета. Иван се специализира в портретната фотография, а Димитър снима стара София, заради което е смятан за създател на българската пейзажна фотография.

 

Малко преди Балканската война Иван Карастоянов става депутат, а Димитър –военен кореспондент. След войните Иван Карастоянов става почетен председател на първото фотографско дружество в България (1919). През същата година умира Димитър, а Иван живее до 1922 г.

 

Семейнят занаят е продължен от новото поколение фотографи, синовете на Димитър – Любен, Богдан (Бончо) и Божидар.

 

Бончо Карастоянов завършва Робърт колеж в Цариград и учи фотохимия в Берлин. Стажува в най-реномираното парижко фотоателие "Валери". С неговото име е свързано развитието на цветната и актовата фотография. Става кинооператор в "Българска кинематография".

 

Божидар Карастоянов специализира фотография в Париж през 30-те години на XX в. и работи в ателието на парижкия фотограф Мануел Фрер, след което продължава образованието си във Виена. След завръщането си в София работи като фотожурналист и отваря няколко ателиета в центъра на столицата. По фамилна традиция става придворен фотограф на цар Борис III.

 

Благодарение на фамилията Карастоянови днес имаме възможност да видим портретите на много хора от миналото, както и да добием престава за стария облик на България.

 

Източник: svet.bg

 

На снимката: Семейството на Анастас Карастоянов

 

                   

Никола Карастоянов                                    Анастас карастоянов                                     Иван Карастоянов

 

 

  

Димитър Карастоянов                        Бончо Карастоянов                                         Божидар Карастоянов